Пост травматичен стрес от училище 9 години след завършване, как да се справя?

Преди всичко държа да акцентирам - това не е пост с цел мрънкане колко е ужасно училището, как системата не става и т.н. Напълно осъзнавам, че проблема е в мен и по-скоро търся подкрепя или хора в подобна ситуация.

През 2017 завърших строителния техникум в София - СГСАГ. Като малък ми казваха - училището и детството са най-хубавите ти години, ще съжаляваш като свършат. Е, 9 години по-късно мога с увереност да кажа, че това няма как да е по-далече от истината за мен и всеки ден става по и по-добър от както завърших, за нищо на света не бих се върнал.

Имам някои симптоми, с които не знам как да се справя..
- Все още поне веднъж месечно сънувам кошмари - как ме изпитват, как ме бият ( защото бях дребно срамежливо дете и ядох много шамари и тормоз ) и как имам семейни драми заради поредната двойка.
- Безсъние - все още не мога да отуча организма си, че не е необходимо да се събужда в 5:20 всяка понеделник сутрин, за да стигне до училище. Като завърших ми отне повече от 2 години да се отуча от този вреден навик, но не съм постигнал 100% успеваемост. Имах една ужасно вредна система, която не препоръчвам на никого - като се събудя рано без причина пиех приспивателни хапчета или пушех трева, с цел да науча организма си да спи, а не да се буди без причина.
- Живея наблизо и понякога се налага да минавам покрай училището. Все още треперя неконтрулируемо когато се наложи. Не е нещо фрапантно, не се треса като луд, но вътрешно изпитвам силно безпокойствие.

И пак казвам - не съм мрънкач, справям се с живота. Търся подкрепа и идеи как да реша проблема.

Като цяло е това, ще разкажа и малко за опита ми в тези ученически години, на който му е интересно.

Всичко се въртеше около тази безмислена цифричка в бележника. Аз ги разграничавах на две цифрички - двойка, не минаваш, или различно от двойка - минаваш. Уж били то 2 до 6, ама аз между 3 и 6 до ден днешен не правя разлика и някак си живея живота си успешно и спокойно с тази мисъл, на работодателя ми също не му пука.
Проблема е, че на родителите ми им пукаше. И то много. Всяка двойка беше нервна криза, скандал, треперех като бито куче преди всяка родителска среща, защото знаех какво ме чака после. После бяха частни уроци - всеки ден, по много. Понеделник - сряда -> по два часа математика след училище, след това немски, а четвъртък и петък беше някаква друга глупост която не помня дори. Всичко това не беше с цел да се науча, а с цел да "наваксам", защото ми беше втълпена идеята, че не ставам, че съм глупав и ми трябва допълнителна помощ, за да успея и да се изуча. Съответно аз не учех за знания, а учех за цифричката в бележника, това беше по-важно.

После бяха отсъствията - 15 и съм аут. Аз ги гледах по-скоро като система, не като наказание. Повечето деца ( както и родителите ми ) чуваха "не отсъствай от час", аз чувах "ако имаш 14 нищо няма да стане, 15 е проблем, така че ползвай тези 14 в максимална полза". Заради това ползвах отсъствията като жокери с които да бягам от изпити, с цял да разбера какъв е бил изпита и след това да го взема с вече готова информация. Ествествено, тази схемичка си имаше цена - постоянно викане на родителите ми и после тормоз по мен вкъщи.

И последно - тормоза. Да, бях нисък, бях грозен, бях и физически слаб. Съответно лесна плячка за избиване на комплекси ежедневно. Още от тогава се научих, че на никой не му пука за мен и че ако аз не си оправя живота няма кой. Не питайте как, ама тогава се бях сдобил с един хубав телефон - от първите самсунги s7 и бях голяма сензация. Или го давах на гаменчетата да играят по време на час или ядох шамари. Има и други примери, ама все тая.

Стига съм спамил, извинявам се за дългия пост. Ако някой е в подобна ситуация бих се радвал да чуя мнения.

Бъдете здрави.