В Пловдив е невъзмжно да се кара колело

Здравейте, пиша в контекста на град Пловдив, който се слави като един от най-вело адаптираните градове у нас.
Предполагам, обаче, че това което ще напиша е вярно за голяма част от страната.

Откакто сложиха вело алеите ми се струва все повече, че това беше не с цел развитие на този метод на транспорт, а по-скоро неговото тотално съботирате.
Един вид “разкарваме колелата от пътя, за да не ни пречат на СУВ-тата”.

Защо мисля така ?
Навсякъде в гр Пловдив бе взето решение да се запазят булеварди от по 2-3 ленти, а вело алеите да се слагат на тротоара, където си споделят оскъдно пространство с пешеходците.
Въпросните вело пътища естествено са прекъснати на много места и понякога свършват в дувар или дърво или спирка.

Където има такава “псевдо алея” се слага и знак “забранено за колела” на пътя (както споменах да не пречим на колите).

За капак алеите са прекъснати на всяко кръстовище със стоп, а дори днес ме спря полиция да ми се кара, че не съм слезнал да бутам колелото и “като те блъсне някой ще видиш ти” - реалните им думи към мен.

Чисто техническото изпълнение също е много лошо - високи ръбове, хлъзгава настилка, невъзможни завои, утеснения и тн.

Ще добавя към мини есето си и турбинните кръстовища, на които се налага да чакам по 2-3 минути в ужасна жега.
Тъй като като велосипедист, нямам право да карам по пътя и да направя ляв завой, трябва да пресичам по 2, а на някои места (като бул. Руски) и по 3 пъти.
Не ми се и мисли какво е да си трудно подвижен или инвалид в този автомобилен ад.

Като цяло всичко е направено за колите - широк радиус на завоите, за да можем да завиваме с 50.
Огради по булевардите, отсъствие на пешеходни пътеки, понякога на отчастъци от повече от 500 метра ! И тн, но да не се отплесвам, че ще изпиша книга за вредите от автомобила..

И така, моето заключение, че в Пловдив като велосипедист, се чувствам като някой, който няма място на пътя. Чувствам се постоянно застрашен от шофьори и препънат от инфраструктурата и законите.
Велосипеда в този град ми се струва, не като евтин, бърз и здраве-полезен транспорт, а като неделно хоби за разходка до парка.

Жалко, че нещата са така, наистина съм тъжен и съпричастен на пловдивчати, макар и да не живея тук и да се прибирам рядко.

Поздрави на всички, благодаря ви ако сте стигнали дотук с четенето :)